Powered By Blogger

четвъртък, 12 април 2018 г.

Да свети...





Да свети...

Оставям пак да свети в тъмнината
една свещица вятърна за теб,
прегърнала докрайно тишината,
светът ми е във цветно озарен.

Бездумни тротоари се преплитат,
следите ми изпиват и горят,
а сънищата все така ме скитат,
очите ми далече се топят.

Премръзнала завивам свойто тяло,
със мънички парченца светлина
и пак във нашто неделимо цяло,
летя нагоре звездна и блестя.

А ти ми пееш песни и ме галиш
с безсмъртната си атомна душа,
един копнеж в дълбокото ми палиш,
сред пролетните шепнещи листа.

Препускаме сред облаци дъждовни,
завързали мечтите си с дъга
и все така щастливо животворни
се сбъдваме със вяра във света.

Една врата аз знам ще се отвори
към старите далечни светове
и там ще се завърнем някак нови,
преплели свойте огнени ръце.

Усмихвай се и лекичко напредвай
по стръмната звънлива полоса,
изписаните думи с трепет следвай,
заслушан в мойте мисли и гласа.

Ще те пресрещне топлата ми нежност,
ще ме прегърнат двете ти ръце,
една вълшебна и безкрайна вечност
ще ни достигне в синьото небе.

12.04.2018г.
Елица
 

*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар