Пак изгрели...

Снимка – Pixabay

---

Пак изгрели…

Понякога потрепва вътре в мен,

копнежа ти от звездното пространство,

духът ти от духа ми озарен,

ме следва със щастливо постоянство.

Изкачваме високи планини,

по пътища разлистени се смеем,

един във друг преплетени горим,

в съдбата си досбъднати немеем.

Прегръщаш ме с парченца светлина,

след сянката ми в извори се скиташ,

изпиваш ме до дъно в тишина,

със своите въпроси ме оплиташ.

Във къщата със мирис на цветя,

аз всяка нощ съм твое вдъхновение,

ала си тръгвам с първата зора,

от нашето красиво единение.

Така във кръговрата се въртим,

лекувайки отколешните рани,

в безмълвие далечно се топим,

сред чувствата в дълбокото прибрани.

И чакаме последния звънец,

пробуждане за вечност да отмери,

един вълшебен радостен щурец,

в небето да изпише „Пак изгрели“.

25.04.2018г.

Елица

*****