Powered By Blogger

вторник, 10 април 2018 г.

Пак свободни...





Пак свободни...

Шептят ти пак очите ми зелени –
безкрайни две планински езера,
от времето и вярата спасени,
мечтите ти досбъдват в синева.

Вървим по бряг осеян със надежда,
звездички две държиме във ръце,
едно море на изток ни отвежда,
далече там под вятърно небе.

А на скалата грее малка къща,
обляна в цветове, зеленина,
следите ни тя тихичко завръща,
сред сладка и горчива тишина.

Щастливи сме. Безвремието пее.
Сърцата ни туптят като едно.
Душата обща лекичко се рее
над скътаното огнено гнездо.

Любов красива пази съкровени,
проблясващите спомени в жарта,
а мислите щастливо белостенни,
запазват във високото духа.

Далеч е тази атомна реалност,
във бъдното се смее и гори,
родена във магическа тоналност,
пътеката към нея ни шепти.

Ще я достигнем - пясъчни и вечни,
два извора на много светлина,
крилата ни вълшебно безметежни,
ще пазят пак свободни радостта.

10.04.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар