Незнанието...

Незнанието…

                

            „Обичам думата "не знам"

            и сгушеното в нея любопитство…“

                  В. Акъллиева

„Не знам“ е път на сетивата,

отвеждащ тихо в светъл храм,

във който звездна светлината,

трепти със вятър неразбран.

И чуваш пак безброй въпроси,

ехтят във тебе викове,

безвремието все ти носи,

един копнеж и страхове.

Залутан търсиш свойто място,

в спектакъла от тишина,

във тялото ти пак е тясно,

душат те земни правила.

Ала душата е летежна,

нагоре бяла се стреми,

една пътека тъй надеждна,

тя все преследва и гори.

Във джоба си си скътал вяра –

в петаче нежност и тъга,

небето в тебе се снишава,

напук на всяка суета.

Превръщаш се във мъдър призрак,

в съдба от пепел и мечти,

накрая със последен писък,

отваряш своите очи.

Незнанието те спасява

във твоя собствен кръговрат,

с безкрайното те заземява,

в космичен цялостен обрат.

19.04.2018г.

Елица