Две копнеещи ръце...
Изписах „Страст” в карирана тетрадка,
а после я затворих.
Замълчах.
История невидима и
сладка
в душевното дълбоко аз
прибрах.
И продължих по стръмната
пътека
на моята изстрадана
съдба,
нарамила мечтите си с
утеха,
предадох се изцяло на
мига.
Така в забрава минаха
години.
Достигнах до финала, до
ръба,
минутите забързано
щастливи,
подпряха мойта гордост
във гърба.
Накрая той дойде.
Почука. Влезе.
Притихна в мойто търсещо
сърце.
В безкрая вятър хала ни
отнесе –
при синьото задъхано
море.
Отново бяхме птици със
посока,
компас за вечност, вяра
и небе
една любов красиво
светлоока
преплете две копнеещи
ръце.
01.11.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар