Пренаписване...

Пренаписване…

Във нощите аз пак съм тихо с теб,

препускаме във звездни коловози,

дъхът ти във дъха ми е стопен,

сподирят ни вълшебни еднорози.

Аз само гледам, мисля и летя,

душата ти със ветровете браня,

сестриците си следвам и блестя,

магическата вечност ме изгаря.

Една любов сред облаци гори,

превръща ни във стражи на всемира,

до дъно пие всичките вини,

посоката към бъдното намира.

Така ще е до сетния ни час,

а после и отвъд на синевата,

ще пренапишем истината в нас,

прегръщайки отново светлината.

26.11.2018г.

Елица