Мисли за скалите...
Понякога си мисля за скалите,
за скокове в дълбокото с любов,
за изгрева със теб и със мечтите,
под тихия космичен благослов.
Превръщам се във нежност и гадая
на пръснати какаови зърна
и бъдното аз знам, че ще узная,
отключвайки вселенската врата.
А там зад нея тихо ме очаква
душата ти разпъната на кръст,
привлича ме бъзмълвно и отеква
в небесното и в рохкавата пръст.
Поглъщам те със поглед и копнея,
докосвам те със парещи ръце
а после се обръщам и живея
с изгубено във тебе пак сърце.
Така сме вече милион години –
жената войн с орела в синева
повярвай ми, ще бъдем с теб щастливи
в далечната ни източна земя.
06.11.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар