В една зора...
Прибирам те във себе си.
Туптиш
във ритъма на мойта
звездна същност,
съмненията в мене ти
топиш
с невидима изконна
мъдрост.
Тъй просто е. Със тебе
сме едно.
Преплетени горим и все
се реем,
със общото ни атомно
стъбло,
предречено е ний да
оцелеем.
От мене блика вечна
светлина,
във твоето мълчание
попива,
а после в споделена
тишина
в прегръдка пак
небесното ни скрива.
Посоките, когато
извървим
за нова вечност, знай,
ще се пробудим,
в една зора със стон ще заблестим,
наземните окови щом
разчупим.
07.11.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар