Моята душа...

Моята душа…

Потрепва тихо моята душа,

през вятъра и времето се носи,

във пръстите ми влива светлина,

в нозете ми попива звездно боси.

Тя пак е влюбена във теб и във света,

молитви за безбрежност си нашепва,

размахва кротко силните крила,

една врата към бъдното открехва.

Обичам я – частичка е от мен,

помага ми да расна и изгрявам

и винаги в настъпващия ден,

безкрая аз със нея сътворявам.

Усещам, че ще бъде верен страж,

в съдбата ми изпълнена със вечност

и зная, във финалния ми час

ще ме превърне в зрънце безметежност.

14.11.2018г.

Елица

*****