Далечно...

Далечно…

Заспиват уморени небеса,

легендите за теб и мен сънуват,

в една далечна приказна страна,

за нас звездите тихичко тъгуват.

Пак скокове те виждат във вода,

китарен звън пречистващ сетивата

и моята изправена снага,

шумът красив раздиплен от крилата.

Една безкрайна нежност и копнеж,

вибриращи сред пясъци звънливо,

съвместния ни вятърен летеж,

чертаещ форми с трепет причудливо.

Сърцето ми изпълнено с любов,

очите ти изкрящи от възхита,

живота пренаписан като нов

и къщичка от спомени пропита.

Пак утрото магически блести,

следите ни изпива мълчаливо,

душата ми във твоята се скри,

а после всичко стана светло сиво.

15.02.2019г.

Елица

*****