Powered By Blogger

понеделник, 4 февруари 2019 г.

Разковниче...





Разковниче…

Понякога играем с тебе шах,
аз фигурите местя и притихвам,
усещам твоя неподправен страх,
във звездното замислена премигвам.
Играем на раздели и любов,
на нови срещи – там сред ветровете,
небесният вълшебен благослов,
ни връща пак щастлив по бреговете
на моята и твоята душа,
орисани да се обичат вечно
и все да сливат своите крила,
в пространствено щастлива безметежност.
Аз побеждавам смело и докрай,
попивам в твойта непреходна същност,
отвеждам те в изгубения Рай,
споделям с теб забравената мъдрост.
Разхождаме се в буйните гори,
във други измерения се реем,
оставят нежност нашите следи,
докато с радост скитаме и сеем,
онези семена на сладостта,
с които все израстваме във дните,
с които се запазва младостта,
а пътя към безкрайното открит е.
До утрото матирам всеки стон,
отронен от душата ти любима,
а после с теб във атомен синхрон,
отново се събуждам аз ранима.
Така ще бъде. Свикнах със това,
да бъдем най-далечни но и близки.
И зная пак ще стане вечността,
разковниче на мислите ни чисти.

04.02.2019г.
Елица

Няма коментари:

Публикуване на коментар