Тъй чакана утеха…
Незнам за теб, но вътре в мен боли,
опъват небесата силни жици
и някак си неистово вали
от Божиите виждащи зеници.
Плачът е силен. Вее надалеч.
Прониква в костите ми и кръвта ми,
душата ми изопва като свещ,
проверка е свещена на духа ми.
Тъгувам те. Крилата ми горят.
По устните ми капе тишината.
Мечтите ми докрай ще се смалят,
но ще досбъднат, зная, светлината.
В незримото за мен се захвани,
следите следвай вятърно завойни,
във нощите безмерно ме люби,
в зори запушвай общите пробойни.
Ще оцелеем. Силни сме сега.
Платили сме цената на успеха.
Една любов е наша синева -
във бъдното тъй чакана утеха.
28.02.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар