Разплата...

Разплата…

У мен покълват атомни надежди,

растат нагоре, раждат синева,

преплитат се със моите копнежи,

раздиплят във небето светлина.

Пречистването още е далече,

напредвам бавно в тази тишина,

безвремието някога нарече,

душата ми да скита сред поля.

Дойдох вълшебна търсеща разплата

за стари грешки, злоба и вина,

събудила през времето обхвата,

на мисията с името „Звезда“.

И отговори идват във съня ми,

припомням си тегобите, врага,

прозренията парят във кръвта ми,

във костите усещам все студа.

Неправдата ще бъде възмездена,

така ми шепне вятъра в анфас,

а аз отново в ангел въплатена

ще полетя в божествения глас.

Ти пак ще следваш моята посока,

невидимите ми в простор следи,

а вярата ми цветна и дълбока

ще сбъдне с обич нашите мечти.

20.02.2019г.

Елица