Несбъдната…

Несбъдната…

Затворих се. Заключих аз вратата

за твоята несигурна душа,

а после се понесох в светлината

на моята изстрадана съдба.

Дарих ти много часове, безсънни нощи

и купища от думи ти редих,

припомних ти за пламъка ни мощен

и пътя ти донякъде спасих.

Ала Вселената без глас прошепна:

„Достатъчно е, дъще. Остави.“

Прозрение във мен потрепна.

Прибрах в архива моите следи.

Оставаш сам. Докрай във битието

ще търсиш моя звезден топъл глас

и щастието в минало отнето,

голямата любов дълбоко в нас.

Дали ще ти простят незная,

финалният ти час ще го реши,

а аз ще съм на мястото си в Рая,

сред твоите несбъднати мечти.

13.10.2019г.

Елица

*****