Причината….

Причината….

Косата си пристегнах на опашка

и с куфара си тръгнах пак на юг

за да разкрия аз една загадка –

причината отново да съм тук.

Навързаха се дните във редица

в очите ми – неспирен водопад,

опитах да замахна със десница,

врагът да го докарам до разпад.

Не се получи. Удари жестоки

белязаха кръвта ми занапред,

ала мечтите ми все тъй високи

ме съхраниха истински човек.

Под шапката си скътах синевата

изпратена от други светове,

погалих със усмивка тишината,

търкулната по чужди брегове.

Аз дълго търсих отговор за нещо

завързало съдбата ми с въже,

прошепнаха ми: „Няма да е вечно,

разковниче е твоето сърце“.

Достигнах до ръба на светлината

и отговора в облаци съзрях

„По-силна е сега душата“,

пророних и в небесното изгрях.

17.10.2019г.

Елица