Извора на светлината...

Извора на светлината...

Успокои се времето във мен,

завързани са всички бури,

на някъде духът ми устремен,

лети в небесното и пак се чуди.

Припомням си забравени следи,

мелодии на хиляди години

и моите усмихнати очи,

следящи ветровити амплитуди.

Постигнах прошката и ще мълча,

във къщичката малко ще почивам,

а после ще се върна във света

във който денонощно преоткривам,

че всички сме частици от мига,

от непонятното Вселенско цяло,

а в нашата изгубена земя,

едно любимо слънце се е спряло.

Препускаме със мъдрост и финес,

отново сме неписани герои,

научихме се да живеем в Днес,

по стръмните космически завои.

А най-накрая ли? Една любов

ни слива с извора на светлината,

след нас остава звезден благослов

и живата вода на тишината.

27.10.2019г.

Елица