Пътуване....

---

Падаща звезда...

Внезапно станах падаща звезда

И тихо към земята пилотирах

Жадувах за зелената трева

Във облаци сърцето си паркирах...

Летях свободна в синята мъгла

Във нищото поспирах за почивка

А после със разперени крила

Пикирах към последната си спирка...

Дълбоко в мен кънтеше твоя глас

Подобно ехо разпиляно във безкрая

Съзирах те във профил и в анфас

Едно дърво във вакуумна омая...

Прегърна ме със клоните за миг

Целуна ме със устни от смолата

А после ме разби със тъжен вик

В недрата най-дълбоки на земята...

Останах като огън в твоя свят

Във който тлеят тъжно страховете

Но винаги по стръмния ти бряг

Със моя глас ти шепнат ветровете...

11.08.2013г.

@Eli

---

(Изчезнало-Неизчезнала)

Изчезнах като вятърна светулка,

потънах в лабиринта от звезди,

една Луна в сърцето ми почука,

за бъдещето песен промълви.

А аз не слушам просто криволича,

летя и гоня птици сред дъга,

едно дърво на теб ми заприлича,

за миг стопи безмълвната тъга.

Аз ствола му прегърнах онемяла,

коси преплетох с клоните в нощта,

усетих се вълшебно оцеляла,

във приказка за път и самота.

А после боса тръгнах по следите,

оставени от мен в едно небе,

все още имам вяра във мечтите,

а те ме връщат в твоето сърце.

* * * * *

 

 * * * * *