„Осъдени
души...”
Осъждам
те на Вечност
Във
Всемира
На
тихо скитане във полет
Над
света
Да
бъдеш първи залък
И
причина
И
път да бъдеш
Все
към Любовта
Осъждам
те
Ти
кръста носиш вече
От
толкова невидими
Лета
Душата
си на Сбъдване
Обрече
В
една страна със име
Светлина
Осъждам
те
И
тръгвам без посока
След
сянката ти -
Пясък
и мъгла
В
една река вълшебна
И
дълбока
Се
скри до бързей в камъни
Страха
Осъждам
те
Да
чакаш под звездите
От
изток песен
От
тревите знак
И
винаги по пътя си
Небесен
Да
се стремиш
Към
моя светъл бряг
Осъдих
те
И
пак реверберирам
В
смълчаното ти
Приказно
сърце
Душата
ти
Сред
хиляди намирам
И
я докосвам
С
парещи ръце
Осъдени...
Прошепнаха
щурците...
Осъдени...
Повтори
водопад...
Осъдени...
Заплакаха
мечтите...
В
реалността...
От
ветрове и прах....
02.08.2013г.
@Eli
***
Смисъл…
ОтговорИзтриване(по Etyna)
бях изгрев
бях и светлината
по тайната пътека
за мечти
и залез бях
светулка във тревата
и водопад
от ярките звезди
бях кърпа синя
също и ограда
на най-възможната
красива
свобода
веднъж бях даже
спомен и награда
и чаша бях
напълнена с вина
бях буца пръст
и облак буреносен
една надежда-скитница
в дъжда
и разпит бях
от истини кръстосан
и ангел нарисуван
във снега
сега съм само
вятърно момиче
което босо крачи
през света
и знае само
колко те обича
веднъж на яве
и веднъж в съня
06.08.2013г.
@Eli
Poets Of The Fall - Morning Tide
http://www.youtube.com/watch?v=nasQVGZKOnI
Думите се подреждат в най-неочаквани моменти, когато сенките се появят... но вече не е като преди... в душата е спокойно... и ромоли... към бъдещи смълчани, но красиви дни...