В един от тези дни....

 

В един от тези дни....

В един от тези дни Душата пак ще скита сигурна. Като хвърчило в мрака ще раздира небеса. Ще пее химни до забрава искренна, че смисъл в немислимото намира и  така, защото просто е палитра от остатъци на щампите от минали лета изтичани на босо във тревите И, а после и във пееща вода. Усмивките И пак ще са парцалени, а сълзите – мастилени петна. В дописани за някой стихове.

Душата си е без следа. Без наметало, маска, грим, условности. Единствено мъждука в тъмнина шептейки обичта подобно стонове изгубили посока в пропастта. И във снега. Понякога като подкова е увиснала на нечия стена, останала от скелета на кон... живял без почести. На бас се хващам – гвоздей я боде. Да се търкулне иска в нечий сън отронена. И щастие да разпилее в него Видима. Зад твърдата ограда от мъгла.

в един от тези дни планетите

танцуват хаоса

и всичко е наред

ала почти...

душата вече е изнервена

от чакане

за оня сетен път

да чуе звук

от глухото сърдечно преброяване

а после край

лопата

студ

Остава само гордостта в смирение. Прибира я Вселена в своя скут и тъй, предава тялото си на пръстта – спасение. А другото наречено душа поглежда го от упор (тялото) с неверие. Започва да го драска в чернова.

И пише първо

Без слова

Контури

Минало

Без настояще  

Само със тъга

„В един от тези дни....Спомнете си.... Аз вятър бях....И прах.... 
И светлина....Ала сега съм просто... Истина.... Простете ми.... 
Ще продължа....Такава бях от нищото измислена....”

07.01.2014г.

@Eli

---

***