NOTE
Какво
ли искам да кажа?
Вероятно
нещо за мигновените прозрения и
за обвързаността отвъд житейските измерения...
Хубаво
е да виждаш в невидимото!*
Отговорите
намират този, който ги търси... докато следва пътя...
Дали
ще ти разкажа в този живот...., зависи от Вярата ti! <3
Аз
вече просто Зная... и само Обичам...
Е.
***
Днес, по повод снощните ми странни подредби на трансцендентални пъзели докато шофирах, се зачетох в два интересни сайта, където открих статии в право пропорционално отношение към мислите ми...
ОтговорИзтриванеЩе си оставя тук линкове към тях...
Статиите ще си ги копна в отделен постинг и ще ги съхраня в черновите...
Ще им дойде времето!*
Етапи в развитието на връзката между пламъци близнаци
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=5764
Така на прима виста, от снощи като че ли съм вече в 6, а душата близнак е в 4...
Души-близнаци – Памела Крибе
http://mirosdi.wordpress.com/2011/10/24/%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B5/
Това пък кореспондира със схващането ми, че душата няма пол. Полът е физическа идентификация съобразно поляризацията в конкретната реинкарнация. И над него влияят социо-културни фактори от материалната действителност. Сега не ми се пишат разсъжданията ми по тоя въпрос... Може би някога по-натам....
Стига толкова за тая вечер..., че днес във Фейс дръпнахме сериозни анализи... ;)
Ели
И едно стихо, което изскочи неочаквано...
ОтговорИзтриванеНе ми се пише отделен пост сега....
Смениха се планетите вселените....
Разделихме се на север и на юг
Останахме на равно и в планинското
И някак си на времето напук
Далечното превръщаше се в близкото
Престанахме да шепнем в тъмнина
Прегърнахме на дните цветовете си
От кръгла омагьосана игра
Излязохме с поклон към ветровете си
Една надежда някак ни събра
На кръстопът от нежност и мечтание
В душите ни разпръсна светлина
Отронвайки сподавено ридание
Потъваше във моите очи
Безбрежна скитах в твоите нетрайности
А в утрините с първите лъчи
Ний двама се превръщахме в безкрайности
Препускахме през зими и лета
Смениха се планетите вселените
Зад странна омагьосана врата
Пълзях по теб а ти ме хапеше по вените
Не помниш
Само сън сред тишина
Те среща с мен на спирка с име Истина
Но някъде сред зрънце светлина
Единствено от теб аз бях
Пречистена...
14.01.2014г.
@Eli