Powered By Blogger

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Не мога да те пусна…





Любовта не ни дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. <3

Халил Джубран




цитат и снимка
от ~ Страничката на Маги ~ във FB





Не мога да те пусна

Не мога да те пусна от сърцето
То като пристан е за бурните вълни
Които се зараждат под небето
Във твойте морски сини дълбини...

Заплитам те спирално във душата
Изписвам те в изгряващия ден
Рисувам те със пръсти в тъмнината
Докато гледаш в мене съкрушен...

Крилете си закачам на стената
И нежно те обгръщам със ръце
Отвръща ми с насмешка тишината
Че съм едно изгубено дете...

Самичка съм в космична необятност
Разпъната от обич и тъга
Да ме откриеш има вероятност
Докато крачиш някъде в света...

Прегръщай вяра сънища надежди
Бъди дъга сред лунните лъчи
Животът е поредица от срещи
Дослучени в реалното мечти...

09.01.2014г.
@Eli




Доста често чуваме израза :
„Не гледай какво искаш ти, а какво се очаква.”
Та? От какво има потребност душата ти, читателю?*

;)




Няма коментари:

Публикуване на коментар