Вятърно...

Винаги, когато видя перките се обръщам към собствения си дълбоко вътрешен свят. Нещо в мен започва да се върти, да прескача, да засилва скоростта и да полита напред и нагоре. Може би е чувството за принадлежност към теб. Непознат ми е този свят. Но в същото време е толкова вълнуващ, интересен и прекрасен. И оставам на вятърния кръстопът. Държа в шепи вярата от миналото, любовта от настоящето и надеждата за бъдното.  Всичко е правилно очертано. Многоизмерно и достатъчно. А после... После косите се развяват. Радиото излъчва любимата музика. Държа ръката ти и препускаме по междузвездната магистрала. Тя ни отнася до Мястото. Там съм щастлива с теб. Сърцето ми е най-накрая успокоено. Дишам и живея в равномерен ритъм. Кожата ми блести и по слънчево и когато дъжди. Перките се въртят, а дяволът е победен и поставен в невъзможност. Била съм по тези места само в сънищата си. Търпение беше нужно за да се извърви пътя. Също и правилните координати на мечтите. Но какво ти обяснявам... Ти го знаеш много по-добре от мен. Нахлупвам шапката. Слагам очилата. Пускам и разрошвам косите. Облечена съм в любимата ми рокля на вълни. Танцуваме в полето по ръба на буците пръст и жонглираме с чувствата си. Вече не се страхуваме, че ни гледат. Обичаме се и само това е от значение. Защото след всичко остава само Любовта.

10.12.2015г.

Елица