Кой ще спре дъжда?...

Who Will Stop The Rain?" By Asia

This problem is insoluble
The answers seem impossible
The logic ceases to exist
Emotion is the beat we miss

I stand on a world
Where dreams, realities, existence are the same
We take from the mother's skin
But the world is not to blame

Who tells the wind which way to blow?
I wonder who will stop the rain
The rocks that hold the secrets, they don't know
So who can stop the rain?
We've lost the path for all we know
Now tell me when will it start again?
And as the old man lifts his hands
Please can you stop the rain?

Stars fall far away
Like they never did before
A new moon shining
Like it never will again

Desert white cloud
Spirits they sing
Rain falls from the big sky
Onto broken wing

There is no sense in turning back
To wash the debris from the track
World without fears without rhyme
We fought for peace within our time

---

"Кой ще спре дъжда?"

Този проблем е неразрешим
Отговорите изглеждат невъзможни
Логиката престава да съществува
Емоция във ритъма ни липсва

Стоя в света
Където мечтите, реалността, съществуването са едни и същи
Грабим от майчината утроба
Но светът не е виновен
Кой ще прошепне на вятъра накъде да духа?
Чудя се кой ще спре дъжда
Това не го знаят даже скалите, които пазят тайните
И тъй кой ще спре дъжда?
Загубихме пътя за всичко, което знаем
Кажи ами сега кога ще започне всичко отначало?
И така както старецът вдига своите ръце
Моля те можеш ли да ми кажеш кой ще спре дъжда?

Звезди падат в далечината
Така както не са падали преди
Нова Луна грее
Така както няма да грее никога повече

Пустинни бели облаци
Пеещи духове
Дъжд вали от огромното небе
Върху пречупеното крило

Няма смисъл в завръщането
За да измиеш отломките от пистата
Свят без страхове без хармония
Борехме се за мир в рамките на нашето време

26.12.2015г.

Превод Ели

NOTE: Ники постнал тази интересна песен в групата ни AOR България във FB! Харесвам я отдавна, но не се бях заслушвала в текста. Днес реших да го преведа и останах приятно изненадана колко актуално звучи за съвремеността ни. Природата и обществото ни имат нужда от адекватни и навременни грижи. Жалко, че в дните забравяме за това. Надеждата за позитивна промяна ще бъде до когато, до тогава... Някак не ми се иска да напиша „до края”, по-скоро го усещам До Безкрая! В дните не ни остава време за толкова много неща, но въпреки това трябва да се опитваме да мислим глобално. Дъжда няма да спре, но може би има шанс да бъде постоянно топъл и да прочиства мислите и чувствата от натрупан прах и суета...

Ели

*****