Някой ден…
ти си моят огън и вода
моята изстрадала надежда
само с тебе мога да летя
пламък тих към тебе ме повежда
вярвам ти с разлистена душа
нищо че сърцето се бунтува
даже да се случи да сгреша
моя бряг отново те вълнува
следваш ме бездумно през света
всяка моя стъпка ти е пристан
влюбен си от хиляди лета
в моите копнежи си пречистен
раждам огън в твоите очи
цветна ме рисуваш в дъждовете
че обичам много ми личи
докато ме сричат ветровете
просто ми подай ръка
в мене се огледай и пътувай
в моята усмихната земя
ти като звездите съществувай
нарушили всички правила
някой ден безкрая ще достигнем
сътворили сноп от светлина
един във друг накрая ще притихнем
19.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар