Шест...

Кого обичаш…

Обичаш ли дъжда

и слънцето пламтящо

целунало очите ослепели

Обичаш ли словата

неизказани

във края на деня

безследно от въпроси

оцелели

Кого обичаш

в звездното небе

когато там – във тъмно

неизвестно

към мен протягаш

своите ръце

обгърнат от мистична

неусетност

Обичаш ли невидимите

стъпки във нощта

когато влизам

като вятър във съня ти

а после като

утринна вълна

изчезвам във незнайното

далече от брега ти

Кого обичаш

в цветната зора

докосвайки със мислите

гласа ми

и само шепота

от влюбени тела

остава като ехо

във деня ти

Обичаш ли да знаеш

че съм там

реална,

малка и ранима

и че съдбата

ти е дала знак

че си намерил

своята любима

22.08.2011г.

Елица

                                      *****