И
твоето мълчание простих...
Далече
си
Ръцете
ми болеят
А
кожата ми дращи в тъмнина
Мечтите
ми за теб ще оцелеят
Обесени
накрая на света
Ужасно
е
Пробита
съм в дълбокото
Душата
ми кърви като сърна
Очите
ми се губят във високото
Докато
боса скитам из града
Защо
дойде
Защо
нахлу в сърцето ми
А
после във безкрая се смълча
Зави
ме нежно-песенно с небето ми
Превърна
ме в парченце светлина
Сега
съм празна
Чувствам
се изгубена
Утеха
ми е пак реалността
От
хиляди копнежи съм събудена
По
пътя си издирвам радостта
А ти
къде си
Някъде
сред думите
Изплаках те в акорди и във стих
Лекувам
се в общуване със другите
И
твоето мълчание простих
10.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар