NOTE: Лутам се и тъжа... Тогава неочаквано
пак намирам утеха в нещо свързано с любимата ми Никита. Обичам песничката на
Стинг, но тази интерпретация също е добра. А е и в синхрон с настроението ми...
Сякаш съм затворена в един триъгълник и се въртя с невероятна сила...блъскам се
в ъглите и не мога да си намеря място... Не ме е страх. Просто... ми е много
тъжно... и безизходно... В такива мигове искам да се стопя, да изчезна...
Отдавна си приех задачите и ще ги изпълня, така както ми е поръчано. Явно с
войниците е така. Сега просто живея и ежедневно се боря за Боби. После ще
живея, ще се боря за Боби и за света... Ще се боря до последно. Мислех, че
стиховете ще секнат, но те продължават и чертаят невидим път към мен и към
бъдното... Който трябва дано ги разбира. А ако не ги разбира – нищо не мога да
направя... Всичко е музика и думи. И жертвоготовност. Само Бог ще отсъди дали
сме се справили успешно и какво бъдеще ни чака...Но истината е, че нещо голямо
предстои. Промяна, която ще ни направи по-силни и по-мъдри. И истински
свободни! Защото Любовта е най-висшата сила. И колкото по-рано това се разбере –
толкова по-добре!
17.04.2016г.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар