Една звезда…
Тихо грее моята звезда
слънцето докосва със лъчите
че сестра е тя на пролетта
погледа и сред мъглите скрит е
Тя е крехка вечно те зове
иска да летите в синевата
дом и е безкрайното небе
душата и трепти във тишината
Вятърът я носи все към теб
мислите ти в тъмно осветява
после във изгарящия ден
тя стопява се като забрава
Чака те на края на света
с вечност да превърже твойте рани
че пазител е на любовта
за която двама сме избрани
22.04.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар