Powered By Blogger

неделя, 3 април 2016 г.

Сънено...




Сънено...

Пролетно е слънцето навън
Ала вятър тихо ни сковава
Някъде далеч е любовта
Мислите на някой осветява.

Пак протягам своите ръце
С тях рисувам славей на стъклото
После във безоблачно небе
Огнена летя високо.

Ти ми пееш песни с топъл глас
В сънища очите ми докосваш
Пак притихвам в кротката ти власт
С пламенни мечти ме омагьосваш.

Кратък миг споделяме така
Бяла на земята се завръщам
В шепи сбрала цялата тъга
Нашата съдба аз преобръщам.

03.04.2016г.
Елица


                      *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар