В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира.
Превръщам се във птица и летя,
свободна съм във моята сакралност,
когато нощ настъпи пак блестя,
със вятърна магическа омайност.
По мъничко за тебе ме боли,
но свикнах и сама да оцелявам,
в преследване на купища мечти,
реалност със очите си създавам.
И знам ще дойдеш някога при мен,
със моята усмивка ще се слееш,
от моя дъх завинаги спасен,
в сърцето ми докрайно ще прелееш.
14.09.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар