Не преболява...

Не преболява...

Не преболява тази рана, а гори,

дълбае във сърцето все кинжала,

душата ми по тебе се топи,

от минало в безкрая оцеляла.

От ляво си до десния завой,

съдбата ми във възел все оплиташ –

един такъв бездумен ала мой,

във костите ми като сянка скиташ.

Обичам те, но много ме е страх,

изпила съм до дъно твойта нежност,

оставаш първият ми ненаказан грях,

в далечната космическа безбрежност.

Отново ще се слеем във едно,

когато сам пребориш страховете,

разперили пак общото крило,

на изток ще препуснем с ветровете.

08.09.2017г.

Елица