Powered By Blogger

петък, 8 септември 2017 г.

Нетленна синева...







Нетленна синева...

Когато се стопиш без глас оставам,
потъвам във безкрайното небе,
сред ветрове самичка оцелявам,
изгубено е моето сърце.
Тогава ставам капка нежност,
загинала във източно поле,
очаквам те с душата си за вечност,
в молитва сплела двете си ръце.
И ти се връщаш с босите си стъпки,
разрошен по момчешки светъл стон,
палтото ти със слънчевите кръпки,
отново ми намигва във синхрон.
Прегръщаш мойта ангелска природа,
посипваш ме със пепел от звезда,
и ставам аз вълшебно нова -
Пазителка на общата съдба.
Следите ни се сливат мълчаливо,
в забравени пътеки пак шептят,
в история завършваща щастливо,
зениците ни атомни блестят.

Послепис
Потъваш в мен, а аз изгрявам в тебе,
превръщаме се в ярка светлина,
стопирали забързаното време,
изчезваме в нетленна синева.

08.09.2017г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар