Тихичко...

Тихичко….

Тихичко е днеска във сърцето,

бие в звезден ритъм светлина,

дъжд вали с усмивка от небето,

скитам пак във моята душа.

Ти си там – безкраен вечен пламък,

старо обещание, тъга,

също и последния ми залък,

силата ми вятърна в нощта.

Ще се слеят двете ни вселени,

пак ще крачим боси по брега,

а мечтите в бъдното поели,

сбъднати ще бъдат с есента.

26.09.2017г.

Елица

*****