Всяка нощ...

Всяка нощ…

Въздушните устои на сърцето,

попиват пак във звездната ми същност,

единствен дом остава ми небето,

копнежа приютило с кротка мъдрост.

По цветните ми светли капиляри,

надежди се опъват като жици,

а пътища от минало избрани,

търкалят тайни в моите зеници.

Една любов ме пази съкровена

и всяка нощ във тъмното изгрява,

във къщичка щастливо белостенна,

душата ми  във друга се стопява.

Във утрото забравата ме топли,

събира в шепи моите частици,

един хлапак в далечното се моли,

да бъдем пак свободни като птици.

А времето усмихнато ни гони,

посоката чертае към развръзка,

ще пренапишем старите закони,

в история невидима и дръзка.

27.09.2017г.

Елица

*****