Powered By Blogger

понеделник, 4 септември 2017 г.

Завръщане...




Завръщане...

От тихите потоци на сърцето
се лее мойта звездна сила,
събирам в мен без страх небето,
аз път към бъдното открила.
      
Запалила съм вечен огън,
във джоба истините скрила,
дочувам пак далечен вопъл,
дъхът ми в него с вик попива.

Любима сянка все ме следва,
брои следите мълчалива,
ликът и тихичко потрепва,
в картина цветно-песъчлива.

Накрая вкъщи се завръщам,
очите си във стих прибирам,
и знам съдбата преобръщам,
докато цяла в теб се сбирам.

Научих много нови тайни,
разказаха ми ги предците,
по пътищата ни омайни,
ще се досбъднат, знай, мечтите.

А най-накрая пак свободни,
ний във безкрая ще се реем,
със наште мисли животворни,
за вечност нова ще изгреем.

04.09.2017г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар