Врачанска приказка...
Издигат се високите скали,
снагата ми с усещане
преплитат
за някакво забравено
преди,
към друг живот копнежите
отлитат.
Била съм силна млада
светлина,
трептяла съм със теб по
върховете,
във звездна споделена
тишина,
мълвяли вътре в мене
ветровете.
Сестрите ми – планинските
реки
ме пазели безкрайно
съкровенна,
а в твоите усмихнати
очи,
се сгушвала душата ми
нетленна.
Вървяли сме по пътища
безброй,
сподиряни от истини и
радост
и в лунния вълшебен
звездоброй
сме скитали облечени във
младост.
Закрилял Бог красивата
любов,
която сме споделяли
щастливи,
Балкана ни прегръщал с
благослов
във дни и нощи приказно свенливи.
Достигнали сме тихо
мъдростта,
заключена дълбоко във
сърцето,
разперили магически
крила,
накрая сме подирили
небето.
Но вътре в мене пазя
нежността,
от тези мигове без глас
звънливи,
те тихо ми нашепват във
дъжда,
невидимите спомени
спасили.
Разказаното ще остави
знак
в живота следващ пак ще
ни пресрещне,
една любов като
експресен влак
във теб и мен отново ще
просветне.
24.08.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар