Дилеми...

Дилеми...

Понякога у мене надделява,

желание да кажа просто „Край”,

да се затворя призрачна и няма

в соления си вятърен безкрай.

Да те оставя тихичко зад мене,

сломен от страховете да летиш,

отхвърлила наземното си бреме

да те подтикна в мен да се стопиш.

Но после любовта ме озарява,

превръща ме в магическа звезда

и пак, и пак бездумно ме спасява

в трептящата красива синева.

И аз се втурвам атомна към тебе,

разтворила неистово криле,

препускам след изгубеното време,

притихвам в твойто огнено сърце.

Светът остава малка светла точка

зад рамото ми – хоризонт от дъждове

и зная че без никаква отсрочка,

ний ще достигнем стари брегове,

където се досбъдват всички тайни,

с делфините, където си шептим,

а мислите ни крехки и омайни,

превръщаме в надежди и блестим.

Със мен ще бъдеш в този Рай безкраен,

във този храм изпълнен с чудеса,

а земния живот нетраен,

ще го превърне в пепел вечността.

10.08.2018г.

Елица

*****