Август...

Август…

                             на мама

През август мигат цветни светофари,

в денят на мама тихичко вали,

а мидите в ръцете ми прибрани,

напомнят за морета и луни.

Небето се разстила като песен,

изпраща лятото с усмивка на уста,

сънува разлюляно златна есен,

по светлите пътеки на ума.

Търкалят птици своите доспехи,

по жиците проблясва светлина,

обличат ветровете нови дрехи,

магически се втурват през света.

У мен покълват вяра и утеха,

заспивам сгушена във любовта,

усетила цената на успеха,

разпервам свойте огнени крила.

Във спомени потапям сетивата,

по някакви забравени лъчи,

обгърната докрай от синевата,

душата ми се сплита и мълчи.

Снагата И във сънища откривам,

прошепваме си тайни и мечти

и камъче във шепите си скривам -

безмълвие от нейните следи.

Прелиствам с нежност бяла календара,

копнежите изпращам със очи,

а после във далечното поспряла,

се сливам със вълшебните звезди.

30.08.2018г.

Елица

*****