Боби на 10...

Винаги, когато помисля за Боби в съзнанието ми изниква момента, в който се събудих в реанимацията след живото-спасяващата операция преди 10 години. Казаха ми една тъжна и една хубава новина. Вкопчих се в хубавата. Това, че съм жива и ще мога да се грижа за двете си момченца беше най-щастливото усещане! Боби се оказа и най-голямата ми радост, заедно с батко си и най-голямата ми тъга. Вървим силно вкопчени едни в други вече 10 години. Пробваме всякакви начини за справяне с необикновеното му състояние. Ще се борим докато сме живи със съпруга ми. Двете ми момченца са най-голямото ми щастие в този живот и когато ги погледна винаги си напомням, че най-важната ми роля в този живот е да бъда силна и отговорна майка – човек, който би обърнал и планини, за да осигури нормален и пълноценен живот за децата си и любимия си човек! Понякога ми е много тежко, свивам се и плача в нощите, когато никой не ме вижда и не ме чува, но после сама си давам кураж и вярвам, че една звезда непрестанно ни пази, огрява трудния ни и тежък житейски път и рано или късно ще ни изведе до щастлива развръзка! За тези 10 години станахме страшно силни, една невероятна близост, топлина и безкрайна обич пази семейството ни цяло и неприкосновено и така ще е докато дишам и знам, че ред чудеса и красиви неповторими случвания тепърва ни очакват в бъдното! На днешния ден си пожелавам Боби да е здрав и все така да е извор на вълшебна радост за всички нас, а на мен и Жоро пожелавам сили да се преборим с това най-тежко житейско изпитание, което калява духа ни на Мах – това да сме родители на дете със специални потребности, които никога не губят вяра, които са във вечно търсене и намиране и които  се стремят да научат двете си деца да живеят живота най-вече с Любов и Отдаденост!

Ели

*****