Зад нашата заключена врата…
на Жоро
Обичаш ме това ми е достатъчно
усещам твойта тиха топлина
и нежността ти пареща във утрото
в минутите когато не летя.
Събирам се във тебе цялата
една такава малка и добра
живея във усмивката ти бялата
зад нашата заключена врата.
На сродните души съдбата им
е да пребъдат в ритъм светлина
безвремие крепи следите им
по пътища обляни в тишина.
20.06.2016г.
Елица
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар