Всички недослучени мечти…
пращам ти усмивка по звездите
после гледам тъжната луна
още бягам волна по следите
в моята изстрадала страна
пазя равновесното начало
аз съм войн съблечен по душа
а съдбата ни – единно цяло
ни налага нови правила
ти си там – далече под небето
слушаш непрестанния ми глас
трака в теб неистово сърцето
тласка те замислено към нас
дните равномерно отминават
бъдещето тихо ни зове
старите надежди оцеляват
залезът към минало пое
пак ще грее вечност във простора
птиците ще пеят със крила
вярата на множеството хора
ще твори вълшебна свобода
ние ще заминем надалече
в нашите забравени земи
бъдещето сбъдване предрече
на всички недослучени мечти
10.06.2016г.
Елица
До тук виждам, че и ти си написала поне две стихотворения на 10.06... Какво става? Да не е имало стихотворен небесен полъх? дано да е така, защото е прекрасно!..
ОтговорИзтриванеИма дни, в които пиша по две, по три, по четири наведнъж... Просто мисълта потича и думите се редят като мъниста... Има други дни, в които е затишие и вглъбяване. Вселенски чудатости. Ти можеш да разбереш какво имам впредвид, защото като чета твоите стихове е очевидно, че и при теб думите се редят автоматично без да се напрягаш да измисляш... В тези странни дни, в които живеем имаме нужда от такива стихотворни звездни потоци! Някак струва ми се, че света става по-красив с нашите стихове... :)И се чертае вълшебната промяна!
Изтриване