На времето бързия вятърен ход…
когато те срещнах бях наивна звезда
обикнах те тихо без правила
протегнах ти бледа и плаха ръка
познах те дълбоко със мойта душа
зареях се в твоите думи – сребро
открих се сред тях като птиче перо
вървях по следите ти нощи и дни
завръщах се волна към нащо преди
но днеска прозрения тежки горят
и грешки от минало още болят
Земята промяна очаква от нас
вълшебствата само са в нашата власт
аз вярвам че мога да ти простя
и още по-силно да заблестя
на времето бързия вятърен ход
ще спрем със космичния вечен кивот
16.06.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар