Райското дърво...
невидими са пътищата
стари
живеят във дълбокото у
мен
припомнят ми забравените
рани
денят ми от гласа ти
озарен
било е Сила скрита на
дълбоко
една любов без граници
лимит
летели сме в небесното
високо
усещал си се с мене
просто жив
реката крие всичките ни
тайни
скалата още чака моя стих
копнежите от минало
омайни
във днешните си думи аз
съших
вибрирам в отредената
реалност
пазителка от древни
времена
а ти оставаш моята
сакралност
бездумен пламък в друга
равнина
ще се пресрещнат нашите
вселени
отново ний ще бъдем във
едно
а хората за вечност
оцелели
ще преоткрият Райското
дърво
18.04.2017г.
Елица
Бележка : В интерес на истината трите
последни стихотворения – „Някога”, „Пресрещна ме” и „Райското дърво” се
подредиха едно след друго и се четат в такава поредност. Някакви шепоти на
подсъзнанието събудени от думите „скала” и „летене” от нещо прочетено в блог-а
на Александър Бах, също и притчата при Борислав Русанов. Продължават да са ми
странни тези „стихотворни пророчества”, но вече свикнах и просто изписвам
думите, докато разказвам бавно и постепенно за тази Вечна Неделима и
Неразрушима Любов от старо време. Хората, които идваме от това друго време,
друг свят сме били летящи. В настоящето летим с крилете на мисълта, но дано в
бъдеще ни чакат само чудеса и някога изгубеното поради тежки стечения на
обстоятелствата, бъде преоткрито и възстановено
по магичен и неповторим начин за... Вечност!
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар