Вятърен хлапак през пролетта….
тичат стъпки алени в зората
птиците ги следват и летят
с трепет шепнат тихо сетивата
мислите разлистени блестят
там на запад тайничко си пее
вятърен хлапак през пролетта
мъдра обич в песента му грее
сипе във простора светлина
тя го чува скрита сред полята
в източната звездна равнина
отговор му праща в синевата
с бялата си огнена душа
двамата досбъднали съдбата
в облаците пак ще се стопят
ще остане спомен тъмнината
две сърца в едно ще затуптят
01.06.2017г.
Елица
*****
NOTE: След
записа забелязах една тафтология, която коригирах на мига. На първия ред вместо
„мисли” стана „стъпки”, защото „мислите разлистени блестят”, а на стъпките им
подхожда да тичат! :) От друга страна и първоначалната подредба си я бива, защото явно Вселената е искала акцента да падне над това какво правят мислите - първо "тичат алени в зората", а после "разлистени блестят"! Явно първо трябва да се удари един як спринт, за да засветиш най-накрая! ;) Така че - всеки да си го чете и слуша както му харесва!*
Усмивки от мен за тези, които ще надникнат!
Ели
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар