Powered By Blogger

понеделник, 12 юни 2017 г.

Няма да съм никога сама…




Няма да съм никога сама…

Пробудени са в мене небесата,
надеждата разлистена лети,
изпивайки докрайно тишината,
аз пак се взирам в твоите очи.

А те ми шепнат кротко отдалече
че вярват в мен и в общата съдба
отдавна вятър в сънища предрече
че няма да съм никога сама.

Защото част от мен е вътре в тебе,
а ти пък си във моята душа,
застинали в препускащото време
сърцата ни разпръскват светлина.

Така ще е до края на земята
а също и в полетата отвъд
ний войни сме дошли от синевата
пазители на таен звезден път.

Една любов е вечната посока,
разказана през много векове,
тя пак ще грее силна и дълбока,
в далечните космични светове.

12.06.2017г.
Елица


*****




Няма коментари:

Публикуване на коментар