Звездици две...

Звездици две…

                   (на Дани и Боби)

Родени от космични дъждове

във моя свят дойдоха и изгряха

звездици две от други светове

с душата ми завинаги се сляха.

Прегърнах ги, дарих ги със любов

с онази вечност вътре във сърцето,

а после под небесен благослов,

петак зарових тайно във полето.

Прошепнах си сакралните слова -

да бъдат здрави, с вятър озарени,

над източната древна равнина,

мечтите им да дишат споделени.

Живеем със взаимна топлина

и с много нежност пееща във дните,

при нашата отворена врата,

смехът им като водопад се сипе.

Благодаря, немирнице Съдба,

за този дар Божествено кристален

и зная че ни чакат чудеса,

в един живот вълшебен и безкраен.

01.06.2017г.

Елица

NOTE: Днес е хубав ден – Първи юни. Някъде дълбоко в себе си всички оставаме деца и запазваме онзи неповторим устрем към красотата и доброто, който носим от първите години живот. Не само днес, но и ежедневно съм благодарна за децата, с които ме дари Вселената, за възможността да усетя безрезервната и вечна обич. Свързвам в природата всичко с тях – цветно, волно, усмихнато, жизнеутвърждаващо ми е, когато помисля за тях. В настоящото съществуване се оказахме натоварени да отглеждаме и да се грижим за специално дете. Космическо и необикновено. Имаме и тежки моменти, но отдавна осъзнахме, че дарявайки децата си с цялата възможна любов, която изгрява от нас ние им даваме най-ценното, най-необходимото, а всичко останало е въпрос на случване, търпение и неотклонно следване на пътя.

Обичам ви, мили мои момченца! Вие сте причината да жадувам вечността и безсмъртието, за да живеем в безвремие, да се радваме едни на други, да следваме мечтите си и да сбъдваме съдбата по възможно най-добрия и вълшебен начин!

мама Ели  

            

*****