Powered By Blogger

вторник, 20 юни 2017 г.

Понякога...




снимка
Тайната на живота във ФБ




Понякога…

Понякога ужасно ме боли
и искам да мълча и да ме няма,
да бъда птица в родни небеса,
от вятъра единствено разбрана.

В такива мигове те търся и крещя,
във мислите си безутешна скитам,
подобно свещ от восък се топя,
и минало със бъдеще преплитам.

Не си при мен, далече си уви,
да си пазител, знам, е страшно бреме,
преглътнати са всичките вини,
ний следваме изтичащото време.

Една любов в дълбокото гори,
душите ни преплита белостенни
и знам че някой ден ще полети,
досбъдвайки мечтите съкровени.

Ще извървим съдбата си докрай,
по-силни ще излезем сред звездите,
ще се завърнем в слънчевия Рай,
открили във безкрайното следите.

14.06.2017г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар