Запалвам свещ….
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив съхранил душата,
молитва стрелвам в сини небеса,
безкрайна да остане светлината.
Далече е Библейския потоп,
останал е във минало незнайно,
но още търсим стария кивот,
и следваме пътеката си трайно.
Сърцата ни неистово туптят,
не искат в гроб да бъдат приютени,
сред облаци копнеят да блестят,
в безвремие от вярата спасени.
Развръзката ще бъде Свобода,
вълшебствата ни чакат под дъгата,
ще се разперят нашите крила,
сред звездното досбъднали съдбата.
15.06.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар