понеделник, 17 юли 2017 г.

Вятърния глас…




снимка
страничка Art-Graphik във ФБ




Вятърния глас…

Редят се в мене думи на надежда,
за стари и забравени места,
душата надалече ме отвежда,
в красивата ни източна земя.

А там е бяло, пълно е със нежност,
крилата са големи и летят,
в една щастлива и кристална вечност,
следите ни отново ще блестят.

Очаква ни свободното пространство,
и звездните безкрайни висини,
натам вървим със кротко постоянство,
във своите вълшебни дълбини.

Светлика ще е нашата посока,
а слънцето ще пее пак за нас,
в една мечта магично светлоока,
досбъднат ще е вятърния глас.

17.07.2017г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар