Среднощен блус...

Среднощен блус...

Среднощен блус за двама ни звучи,

попива в нас звука на светлината,

поглъщам те със моите очи,

политаме с криле във синевата.

Докосваме красивите звезди,

прошепваме им вечните си тайни,

прегърнали отново куп мечти,

се стрелваме по пътища незнайни.

Държи ме нежно твоята ръка,

сърцето ти неистово пулсира,

и виждаш пак във мен една река,

посока тя към бъдното намира.

Душите ни се сливат във едно -

два пламъка в безвремие родени,

а общото ни вятърно стъбло,

поглъща наш'те мисли разтопени.

Въртим се страстно в този огнен блус,

съдбата със косите ни жонглира,

градът под нас остава някак пуст,

а времето за кратичко се спира.

Потъвам в теб разлистено добра,

а ти във мен се втурваш като хала,

по старите магични правила,

една любов е с име Оцеляла.

Оставаме преплетени така –

две птици сред космическа сакралност,

а с утрото се връщаме в света

на земната изстрадана реалност.

28.07.2017г.

Елица

 

*****